Пътищата ни с Алекс, Мира и Жаки са се кръстосвали по най-различни поводи, но любимата ни пресечна точка е страстта към винтидж и second hand модата, и по-специално малката Facebook общност, наречена IN&OUT. В следващите редове съм събрала откъси от разговорите си с тях по „нашата” тема, в които те споделят своите маршрути, вдъхновения и съкровища.

Александра Захариева

(създател на IN&OUT)

@inout.theconcept.store

IN&OUT е неразделна част от живота ми вече 4 години. Групата е моята по-красива паралелна реалност. Покрай нея срещнах много стойностни и интересни хора. С времето тази наша малка общност се превърна в един жив организъм, който заживя своя собствен живот – много приятелства се зародиха там, много находки се обмениха, а най-хубавата част са нашите събития/базари, на които имаме възможността да се срещнем наживо с хората от това виртуално пространство.

Спомням си усещането, което ме обзе, когато за първи път прекрачих прага на една втора употреба до Централна гара – почувствах се като малко дете в Disneyland в огромното хале, заредено до горе с купища дрехи и аксесоари. Tръгнах си триумфално с чифт класически сини дънки Levi’s и кубинки Dr. Marten. Оттогава трябва да са минали поне десетина години, но любовта ми към този вид пазаруване сякаш става все по-голяма с времето. Това е моята shopping терапия – имам ли някакви проблеми, стресова ситуация или просто ако ежедневното натоварване ми дойде в повече – почти сигурно е, че ще последват нови попълнения в гардероба ми.

Може би най-големият „трофей“ в моята vintage колекция е чанта на Louis Vuitton, с която се сдобих от известна наша оперна певица. Моделът й е Excentri Cite и се среща доста рядко, защото отдавна е спряна от производство. Най-хубавата част е ароматът й на парфюм и кожа, който може да те накара да пишеш истории... Друга любима находка са слънчеви очила на Gianni Versace – колекция FW94. „Намериха“ ме по стечение на обстоятелствата на един наш базар и струваха нещо като 10 лв. Със сигурност са били любими и на предишната им собственичка и съответно не са в топ кондиция, но за мен са съкровище, което обичам да ги слагам при специални поводи. Притежавам и едно брокатено синьо сако, тип пижама, на H&M Studio, което купих от „Фестивал на реките на София“ преди 3-4 години. Нося го постоянно и го комбинирам с какво ли не. Съдбата, в лицето на член на IN&OUT, ми донесе и панталона към него и сега разполагам с целия сет, който задължително е в куфара ми, когато пътувам.

Комбинация от фактори ме карат да купувам second hand, но водещ е стремежът към опазване на околната среда и намаляване на консумацията на fast fashion. Когато избирам, преценявам първо материята, а след това бранда и състоянието на артикула. Не гледам като на инвестиция на дрехите и обувките, понеже ги сменям твърде често. Ако харесам нещо, го купувам без много да мисля – втора бройка едва ли ще изскочи. С времето се научих да не се привързвам прекалено към вещите, а да ги ползвам, докато ми носят радост, а след това с лека ръка да ги предам нататък, за да заживеят нов живот при друг собственик.

Пазарувам основно в IN&OUT, едно квартално second hand магазинче и Vestiaire Collective. Предпочитам да купувам дрехи директно от хора в групата, защото намирам за много приятно усещането да знам точно кой ги е носил преди мен. Имам любими „продавачи“ – фен съм на техния стил на обличане и на марките, които предпочитат. Това е и най-ценното нещо за мен в IN&OUT – на практика пазаруваш не само дрехи, но и хора…

Мира Лазарова

(журналист)

@anotherwaymira

За мен second hand пазаруването е хазартно приключение, treasure hunt, който много ме разтоварва и провокира. Харесвам тръпката да намеря нещо изключително. Мисля, че няма как да имаш интересен и индивидуален гардероб без да миксираш с дрехи, които се намират само на такива места. Те изпращат директно в други епохи, във филми, имат история и характер, които една нова дреха няма как да притежава.

Не помня първaтa ми second hand покупка. Най-вероятно е било нещо от Мария в Ecru. Нейното място е по-скоро клуб, отколкото магазин. Самата тя е жена с изключителен финес и вкус към дрехите, които са вечни. Удоволствие е да я срещнеш, да говориш с нея.

Палто на Prada, което купих за нещо като два лева е най-голямото vintage съкровищe в гардероба ми. Черно, с кожена яка, капитонирано отвътре… Имам го поне от десет години. Също и чанта от крокодилска кожа – просто изумителна – в нея бяха останали дори сертификатите за автентичност. В списъка на любими попадения влизат също така винтидж шал на Hermes, един много фин черен пуловер от baby алпака, лек като паяжина, както и чанта от 60-те, която много напомня на Birkin Bag.

Брандът на даден артикул е от значение, но не е водещ фактор, когато пазарувам. При дрехите винаги ме води материята. Обичам класиката, рядко проявявам екстравагантност. Когато реша да го направя играя с бижутата. В гардероба ми има много кашмир, коприна и лен. Почти нямам дрехи от изкуствени материи, освен някакви пайети, защото съм фен на този тренд. Харесва ми докосването до истински хубава дреха. Обичам да нося сака и често си купувам мъжки, обикновено Sartorial. Имам чанти, които определено са добра инвестиция.

Търся буквално навсякъде. Няма как да съм на непознато място, без значение дали в България или по света, и да не обиколя пазари, магазини за винтидж артикули, антиквариати. Все повече променям съотношението на дрехи към вещи за дома в полза на съдове, панери, килими, керамика, интересни бижута. Гардеробът ми става все по-семпъл.

Покрай този вид пазаруване съм се запознала с много готини хора. Имам няколко любими жени от Facebook групата IN&OUT (много живо място, което върши чудесна работа на всички), от които най-интересна за мен е Жаклин Гочева. Наскоро купих една нейна пола, което е странно ако човек познава двете ни, защото сме толкова различни като фигури и размери. Тя обаче я беше носила веднъж, на някаква сватба, но като рокля. Изключителна дреха, която все още не съм облякла, защото имам таен план за нея.

Жаклин Гочева-Кайл

(дизайнер)

@acqueline.jgk

Израснала съм в Берлин, където second hand пазаруването отдавна е норма, така че не ми е било нужно да се „пречупвам“ или пък да надмогвам някаква стигма, за да се ориентирам към този вид shopping. Много добре си спомням първата second hand покупка – трябва да е било преди 15-20 години, именно в Берлин. Едно уникално кожено рокерско яке, което буквално скъсах от носене, впоследствие преправих на елек, а след години подарих на приятелка, която все още го облича от време на време.

Най-голямото съкровище в гардероба ми е винтидж копринена риза на Escada с уникална кройка от майка ми. Всъщност, повечето ми любими артикули са наследени от нея. Тя е моят извор на вдъхновение, и то не само в този контекст. Когато навърших 27, баща ми ми подари неговия часовник Raymond Weil, по който се захласвах още като дете – най-накрая го бях заслужила! Така Raymond Weil се превърна в мини-мания и това постави началото на моята малка колекция (до момента са четири) от часовници на марката.

До скоро челната позиция в моя second hand wish list бе отредена на Hermes Birkin Bag. Казвам „до скоро“, защото от известно време съм горд собственик на тази модна икона.

Когато избирам каквото и да било на първо място се ръководя от материята. На второ, трето и четвърто – също. Инвестирайки в second hand артикули освен, че си позволявам качествени материи на много добри цени, правя и своеобразен statement към свръхпроизводството в модния бранш. Разбира се, когато бях млада и зелена съм купувала какви ли не „изкуственяци“, но в крайна сметка човек се учи от опита си. Точно заради некачествените материи съм носила подобни дрехи не повече от един-два пъти – неудобни са, запарват и щипят.

Имам собствена дефиниция за добра инвестиция, но тя не е толкова в смисъла на бранд или цена, а по-скоро от гледна точка на носимост и комбинативност на съответната дреха/аксесоар в дългосрочен план. Не съм от хората, които скачат на трендове. По-скоро залагам на класически модели, които просто комбинирам по различен начин и пак съм в крак с настоящето. Не купувам с идеята да препpодавам, но ако все пак съм инвестирала по-висока сума в даден артикул задължително взимам под внимание и бранда, защото в много случаи това е гаранция, че след време, ако решиш да се разделиш с покупката, може реално да монетизираш първоначалната „инвестиция“.

Моят основен източник на винтидж находки всъщност е майка ми, която има уникален стил и страхотни дрехи най-вече от 80-те години, когато живеехме в Австрия. Ето, че няколко десетилетия по-късно, аз с най-голямо удоволствие нося нейни неща от тогава. Удивително е колко релевантни изглеждат на фона на модата днес!

Други любими източници за този вид пазаруване са:

• Ecru Second Hand Shop на Мария, която е страхотна и има невероятен нюх към хубави, естествени материи и за мен винаги е удоволствие да притежавам нещо от нея.

• Mania, където разнообразието е огромно и шансът да попаднеш на нещо специално е много голям.

• Vestiaire Collective е идеалното място за пазаруване ако търсиш нещо конкретно. Рай за по-високия клас артикули.

• IN&OUT – обожавам малката общност, която се е обединила около тази FB група, както и отношението на мацките към каузата като цяло. Място, което ми е донесло не само супер находки, но и много добри приятелства. Най-милият случай е свързан с рокля, която бях запазила за себе си. В коментарите под поста прочетох молбата на една жена, която търсила точно този артикул от месеци за племенницата си и би дала мило и драго да й достави това удоволствие. Реших да й подаря роклята и оттогава сме много близки извън групата. Вярвам, че емоциите, които ни носят дрехите и как решаваме да ги оползотворим в крайна сметка са по-важни от самите тях.