Яна Попова

(дизайнер и създател на OURHOOD Home)

Коледата, която се е запечатала в съзнанието ми като най-вълшебна е всъщност първата, която помня. Била съм на 4 или 5 години, брат ми още не беше роден. Празнувахме в апартамента на баба и дядо, който бе изключително аристократичен: мраморна камина, персийски килими, плюшени завеси със златисти пискюли и огромна масивна маса, отрупана с класически блюда. Елхата ухаеше силно, а малки свещички тлееха в сребърни декоративни щипки. Баба ми сякаш блестеше от радост и с тежък, почти оперен глас, тържествено пееше „Елхови лес” на немски. Като единствено дете и внуче в семейството цялото внимание и подаръци бяха само за мен! Отварях подарък, след подарък, а те сякаш нямаха край…

Въпреки че съм майка на двечки, все още съм в групата на децата в моето семейство и за празничното меню се грижат предишните поколения. Когато предлагам да се включа с някое от ястията, все ми казват „Спокойно, вие само елате – всичко ще е готово”. Така за мен остава само да се радвам и наслаждавам на гозбите, докато един ден не дойде моя ред да организирам семейната Коледа. До тогава празничните ми кулинарни ритуали се свеждат до задължитените коледни сладки, палачинки или кекс, които правим с децата. Едно е сигурно – ароматът на канела за мен е ключов за Коледа.

Обичам нещата да са смислени и осъзнати, особено по празниците, защото тогава сме най-силно овладяни от консуматорството. Всяка година правя коледни венци от естествени материали. Харесва ми да експериментирам с различни растения, да стимулирам естетическият си нюх, да вдъхвам настроение с малките детайли. Освен това ми допада идеята да създавам устойчива украса – изцяло от натурални материали, която да се използва няколко години подред, без да оставя отпечатък върху природата.

Обожавам японското опаковане на подаръци в текстил на име фурошики. За съжаление, все не успявам да се организирам за това, но е изключително естетско и отново в темата за устойчив и природосъобразен избор. Ето няколко сайта, от които черпя вдъхновение: simoneleblanc.com, myscandinavianhome.com, localmilkblog.com.

Празничният саундтрак, който редовно слушаме заедно с децата е: Xmas playlist, но тази година се разтапям от гласа на Laufey: Xmas playlist Laufey.

Ирина Денева и Лазар Лазаров

(Любима Instagram двойка. Извън социалните мрежи Ирина е журналист,
а Лари – специалист по информационна сигурност)

КОЛЕДА ОТ ДЕТСТВОТО
Лари: Аз съм дете на късния соц. Когато бях малък, Коледа се празнуваше неофициално и подготовката за нея бе по-сложна, особено ако съвпадаше с работен ден. Нашите все се опитваха да се измъкнат по-рано от работа, за да започнат приготовленията за празника. Всеки имаше специалитет, който приготвяше – вуйчо се славеше с тайна рецепта за баклава, майка ми правеше целувки с орехи и стафиди, а прабаба ми – пълнени чушки. От всички гозби, най-много обичах руската салата. Участвах активно в приготвянето й, за да си хапвам още в процеса на правене, но прабаба ми винаги беше нащрек – жената бе гледала братя и сестри по време на двете световни войни и честното разпределяне на храната бе много важно за нея. Позволяваше ми основно да беля варените картофи – бях твърде малък, за да боравя с нож, а те бяха най-безвкусни! Изхитрявах се и тайно хапвах от вече приготвената руска салата, като умело заравнявах „уликите”, но нашите усетиха набезите ми и започнаха да я поръсват с черен пипер, така че едно бързо заглаждане с лъжица вече не заличаваше следите...
Редувахме се да бъдем домакини и гости на Коледа, и когато бе наш ред да гостуваме, прибирането представляваше приятна десет минутна разходка, която протичаше в следния ред: най-отпред по снежния тротоар вървеше прабаба ми с нейното кожено палто и ме водеше за ръка, а другите крепяха някак си празните вече купи и тави отзад. Когато домакинствахме, всички роднини се събираха вкъщи още привечер, масата се разтягаше и започваше дълго гощаване. Сигурно съм бил голяма досада за по-големите ми братовчеди, защото все настоявах да си играем под масата, докато възрастните обсъждаха техните си теми и програмата по телевизията.
Ирина: Коледа за мен далеч не е най-вълнуващият ден, може би защото в семейството ми не се е празнувала както при всички останали. Майка ми и баща ми никога не са били на едно и също място по празниците и винаги са се опитвали да компенсират това с много подаръци... Спомням си обаче, едно събиране в дома на баба и дядо. Бях на 4-5 години и все още вярвах в Дядо Коледа. Баба се беше маскирала като белобрадия старец, защото имаше червено палто, което обаче не станало на дядо ми, за да влезе той в ролята. Тогава разбрах истината откъде идват подаръците, малко даже си поревах, но баба ми обясни, че не дядо Коледа сбъдва подаръците, а силното желание на човека за тях (нещо като манифестирането днес).

ПРАЗНИЧНАТА УКРАСА
Лари: Пазя стъклените играчки от детството и украсявам с тях коледното дърво. Всяка година добавям по един нов орнамент на елхата, който винаги ми напомня по някакъв начин за Ирина – последният е симпатичен енот, защото на него, също като на нея, не можеш да откажеш, когато те моли толкова мило. Сред другите са лама, в която тя се влюби по време на медения ни месец в Южна Америка и автомобил с елха отгоре – нямаше играчка-кабриолет като в клипа на Гуен Стефани и Блейк Шелдън, което пак е нейна любима коледна песен.
Ирина: Едно малко снежно човече, подарък от баща ми, което по стечение на обстоятелствата съм носила с мен, където и да живея. Не съм сантиментална и не пазя нищо, но то се е „спасило“ някак си във времето и сега ми напомня за него – все едно си празнуваме заедно.

НАЙ-ХУБАВАТА КОЛЕДА
Ирина: С Лари заминахме за Ню Йорк, но не бяхме преценили колко пари ще са ни необходими за пътуването. Изхарчихме всичко точно за два дни и карахме остатъка от ваканцията на инстантни спагети за долар и безплатна гледка от хотелската стая. Да гледаш как вали сняг над Световния търговски център бе повече от достатъчно! Няколко години по-късно се оженихме на 23-ти декември именно заради тази случка.
Лари: За приза „Най-хубава Коледа” си съперничат три Коледи –  тази с Ирина в Ню Йорк; когато се оженихме на балон с горещ въздух над Дисниленд (Коледа – пълна противоположност на нашите традиции: на плаж в Маями, увеселителни влакчета в Дисниленд и NBA мач на живо) и следващата заедно с роднините ни във Виена, която се разви като американска романтична комедия...

ПРАЗНИЧНИТЕ РИТУАЛИ
Ирина: Мандарините по Коледа никога няма да ми омръзнат, особено ако има кой да ми ги бели...
Лари: Празнуваме с роднините седмицата преди Коледа, а на самия празник се отдаваме на пълна почивка само двамата, на някое отдалечено и спокойно място. Събираме приятелите си у дома на 1-ви януари – на боб, пълнени чушки, баклава, баница, и разбира се, руска салата.

КОЛЕДНОТО МЕНЮ
Ирина: Пълнените чушки с боб са ми фаворит, следвани от панетоне с бита сметана... страшна еклектика!
Лари: Задължително руска салата. За разлика обаче, от рецептата от детството ми, в която майонезата се разрежда с кисело мляко, открих, че вкусът е много по-добър, когато съставките изпъкват на преден план, а сосът само ги споява. Когато се позаинтересувах за историята на салатата, открих, че е почти невъзможно да се сетиш за нещо, което някой да не е слагал в нея – от хайвер, през омари и трюфел до ананас. Така, че смесете нещата, които обичате най-много, нарязани на ситно и сложете по-малко майонеза – да покрие, но не така, че съставките да плуват в нея. И не забравяйте –  ако я поръсите с черен пипер, ще я опазите от нежелани набези!

Гергана Тилева

(архитект)

Коледа е повод да зарадвам близките ми, да им засвидетелствам вниманието, което заслужават. Обожавам да правя коледни подаръци. Още като дете купувах дребни неща на семейството си с джобните си пари – обикновени химикалки например – и ги опаковах старателно. С времето тази традиция се превърна в моята малка тиха лудост. Избирам внимателно съдържанието и никога не пестя нито време, нито пари за това.

Най-голямо удоволствие ми носи самото опаковане на подаръците. Всяка година си намислям определена тема и стилистика и цялата декорация се подчинява на нея. Понякога дори създавам дизайна на опаковъчните хартии, изработвам панделките и украшенията. Разбирам прагматиците, които биха казали, че е безумно да се влагат толкова много време и пари в нещо което, хората ще видят за две секунди, ще разкъсат и ще хвърлят на боклука, но за мен удоволствието от подаръка е първото впечатление, изненадата, емоцията, която изпиташ, когато го вземеш в ръце! Получавайки нещо специално, се чувстваш специален и именно тази емоция целя да предам на семейството си. Не пренебрегвам и съдържанието, разбира се. Обикновено залагам на български брандове, творци или автори.

Откакто имам дъщеря, коледните крафт занимания започват още от края на ноември. Заедно правим арт адвент календари. Обикновено оставям на нея да избере визия и концепция. Също така, изработваме коледен венец и сурвачка. Не забравяме коледните курабии. Понякога майсторим и дребни подаръчета например, една година направихме 3D принтирани вазички.

Семейната традиция повелява всеки член на семейството да получи коледно чорапче с лакомства. Тази година на мен се падна честта да подготвя чорапчетата. Автоматично отхвърлих идеята да купя китайски чорапчета от магазина за левче – както се казва: „религията ми не го позволява”. Нямам шевна машина, но пък притежавам силиконов пистолет и с помощта на филц, панделки и сатенирани хартии за нула време спретнах единайсет чорапа.

Людмила Слокоски

(кулинарен фотограф и стилист)

Коледа е времето, в което можеш да спреш за малко всичко, което правиш, да забравиш работата, да отложиш диетите и спорта, да не вдигаш масата цяла нощ, да не гасиш светлините. Време, в което да се обърнеш към себе си, да прецениш харесваш ли каквото виждаш или има нужда от малко пооправяне – и отвътре, и отвън. Общо взето е време и за равносметка, и за нови планове, кроежи и намерения.

Първата Нова Година, която си спомням… била съм сигурно на четири. Помня скърцащия сняг и дядo, който ме дърпа с шейна по тротоара… мирисът на елха в студената стая, стъклените играчки в кутията, застлана с мека хартия, нанизи от твърди гевречета за сурвакарите… Подаръците, които незнайно как се бяха появили, като нямаше стъпки в снега пред вратата?!? И дядо Мраз в детската градина, който имаше същите обувки като тези на баща ми…

Най-хубавата Коледа? Надявам се, че не е някоя вече отминала, а тепърва предстои. Но ми се струва, че безгрижието все по-рядко ни съпровожда, а то е важен елемент на хубавия празник. Преди не оставахме за секунда у дома, непрекъснато обикаляхме близки и далечни дестинации. Сега предпочитам да остана вкъщи, особено когато градът се изпразни или да съм в селската ни къща в компанията на котки.

За мен храната е много важна част от празника, така че обичайно й отделям доста внимание. Откакто аз домакинствам за празника, се опитвам да създавам различно меню всяка година – така и на мен не ми доскучава, а и гостите ми са винаги изненадани – кога приятно, кога не толкова. Другият важен елемент са свещите. Започвам да ги паля още от ноември, когато дните се скъсяват непоносими – и не само вечер, но и сутрин е някак по-приятно да озариш стаята. Имам един салонен бюфет, който ми служи за сезонен дисплей – в момента е покрит с бели порцеланови къщички и дървени елхички.

Типично коледно ми действат и малките светлинки, навързани на златисти жички. Слагам ги навсякъде, където мога. Преди време се намираха трудно и ги използвах само за снимки, сега са буквално във всяка стая. Често ги оставям да светят по цяла нощ.

Опаковането на подаръците е може би равно на избирането на подаръци. Любим ритуал. Обичам да използвам естествени материали и природни цветове, но и да играя с противоположности – семпла амбалажна хартия със златни панделки или кадифена лента, златиста хартия с конопен шнур и шишарка… харесвам контрастите, изненадите, неочакваните комбинации.

Моят празничен саундтрак е джаз от миналия век... Арти Шоу, Бени Гудман, Луис Армстронг, Сидни Бекет, Ърта Кит… не непременно коледни, но топли и меки мелодии.

Коледното меню обичайно е разточително, но с годините забелязвам, че предпочитам по-малко на брой, но по-специални ястия, които не приготвям обикновено. Хайвер и шампанско за закуска, хубав мраморен говежди стек с картофено пюре с трюфел, а за десерт – най-луксозният шоколад. Тази Коледа непременно ще приготвя десерт, който открих съвсем скоро – нещо като линцер сладки, но без цялата суетня. Ето и рецептата:

Продукти
200 г меко масло
130 г захар
лимонова кора
2 жълтъка
300 г брашно
1 ч л бакпулвер
щипка сол
щипка смлян кардамон
сладко по избор – едно или няколко различни
филирани бадеми за поръсване
пудра захар за поръсване

Начин на приготвяне
Разбийте маслото заедно с ароматизираната с лимон захар на пухкав крем, добавете един по един жълтъците, след тях брашното и объркайте с шпатула. Съберете тестото на топка, завийте във фолио и охладете за час, докато се втвърди. В малка тава, застлана с хартия за печене, настържете половината или малко повече от тестото, притиснете леко с пръсти – да няма много дупчици. Отгоре намажете със сладко. Настържете останалото тесто, но не го притискайте, само го разпределете равномерно. Поръсете с бадеми и захар, ако желаете. Печете в предварително загрята на 170°C фурна за около 30-35 мин, до златисто. Извадете и оставете да изстине напълно, преди да разрежете. За по-естетска визия, на финала поръсете с още малко пудра захар.