Oткрехвамe тежката порта на тъкачницата в Костандово, за да се пренесем в една паралелна реалност, скрита между шарени кълбета прежди, чийто единствени владетели са сръчните пръсти на родопските килимарки.

Тъкачница Хемус има цветен живот. По времето на социализма е цех към панагюрска фабрика за персийски килими. После нишките, които я свързват с пазара изтъняват и тя години наред е на ръба на фалита. През 1997 г. се преражда с помощта на далновиден английски предприемач, който става съдружник във фабриката и я поставя в правилната пазарна ниша. Тъкачницата започва да произвежда копия на стари килими – поръчки за конкретни интериори, най-вече дворци. В портфолиото й влизат крайморската резиденция на кралица Виктория, домът на принц Чарлз (по онова време все още престолонаследник), кабинетът на Тони Блеър. Сред известните клиенти на фабриката се нареждат Мик Джагър и внучката на Чърчил.

Килимите, които тъкачница Хемус произвежда в повечето случаи са огромни и тежки, често с неправилна форма. Понякога моделите са на по няколкостотин години и само докато се уточнят цветовете, минават месеци в тъкане на мостри. Междувременно трийсетината жени, които работят в тъкачницата се трудят усърдно. Често една до друга на огромните станове са наредени няколко поколения – майки и дъщери, баби и внучки. Издърпват разноцветни масури, прехвърлят, преплитат и разказват с килимите си истории като древни орисници. И ако в единия край на вълнената нишка стои майсторка килимарка от Костандово, то в понякога в другия е самият крал на Англия.